Операционна система

Операционната система (ОС) е основна част от компютърния системен софтуер, която управлява и координира ресурсите на хардуера и софтуера и обслужва изпълняваните компютърни програми. Приложният софтуер обикновено има нужда от ОС, за да работи.

ОС разпределят задачите по време, планират ефикасното използване на ресурсите на системата и могат да включват в себе си специализиран софтуер за изчисление на стойността на процесорното време, използваната памет, принтиране и други ресурси. При входно-изходните операции и динамичното разпределение на паметта ОС действа като посредник между приложния софтуер и хардуера[1][2], макар че приложните команди обикновено се изпълняват директно чрез системни повиквания на функциите на ОС. ОС се срещат на множество устройства с компютри – от мобилни телефони през игрални конзоли до уеб сървъри и суперкомпютри.

Примерите за популярни съвременни ОС включват: Android, BlackBerry, BSD, Chrome OS, iOS, Linux, OS X, QNX, Microsoft Windows, Steam OS,[3] Windows Phone и z/OS. Първите осем имат общ произход, свързан с UNIX. Други популярни ОС в реално време са FreeRTOS, Micrium и VxWorks.

 

Съдържание

Видове операционни системи

Видовете ОС са свързани с развитието на понятия като пакетен режим, разделение по време и многозадачност, разделение по пълномощия, реален временен мащаб, работа с файлови системи.

Исторически необходимостта от оптимално използване на скъпите изчислителни ресурси води до появата на концепцията „пакетен режим“ на изпълнение на програмите, който предполага наличието на определен ред, при което ОС може да зарежда програмата в оперативната памет от външни носители на данни, без да изчаква завършването на изпълнението на предходната програма и така се избягва излишен престой на процесора. В развития вариант на пакетния режим времето на процесора се разпределя между изпълнението на няколко програми (понятието за „многозадачност“ или „мултипрограмиране“). Исторически понятието многозадачност възниква през 60-те години, когато входно-изходните устройства са отначало телетипи, а по-късно терминали. Тъй като скоростта на въвеждането на данни от оператор е много по-ниска от скоростта на обработка на същите данни от процесора, използването на компютъра от само един оператор води до прахосване на скъпи изчислителни ресурси. „Разделението по време“ (time sharing) позволява създаването на многопотребителски системи, в които централният процесор и блокът на оперативната памет обслужват много потребители. При това част от задачите (като въвеждане или редактиране на данни) могат да се изпълняват в диалогов режим чрез терминали, а други (като обемните изчисления) – в пакетен режим.

След появата на персоналните компютри и работните станции разделението по време на практика е заменено с многозадачност.

Урока за операционните системи като цяло е доста обширен, цялата статтия на този адрес >>> https://bg.wikipedia.org/wiki/

софтуер

очаквайте статии и уроци за софтуера който използваме ежедневно, както и някои по специални програми и приложения за работа с компютрите, електронните модули, уеб дизайна и рекламата и други :)