Компютърно захранване е техническо средство, което доставя необходимото захранване за работата на останалите компютърни компоненти. Захранванията са направени да преобразуват високото мрежово напрежение и променливият ток към постоянен ток с ниско напрежение за ползване от електронните елементи, от които е изграден компютърния хардуер. Някои захранвания, за да са с по-универсално приложение и да се ползват в различни държави в света, имат превключвател между 115 и 230 V. Други имат вградени сензори, които автоматично сменят входното напрежение или потребяват напрежение с всички волтажи в тази граница.
Показателят мощност
Захранванията се оценяват спрямо тяхната изходна мощност. Типичните захранвания варират между 300 и 500 W (под 300 W се използват за по-малки компютри) и са предназначени за домашни или офис системи. Захранванията използвани от геймъри и ентусиасти варират между 450 до 1400 W. Най-мощните захранвания достигат до 2 kW мощност и са предназначени за сървъри и системи с много твърди дискове, процесори или повече от една видеокарта. Някои производители увеличават параметъра мощност на захранванията предимно поради рекламни цели и постигане на маркетингов успех. Това е възможно поради липсата на точни международни стандарти, както такива високи изисквания има например по отношение филтрирането на постоянният ток.
Коефициент на полезно действие
Компютърните захранвания имат КПД вариращ от 70-75%, при несертифицирани с 80 Plus сертификат, а при сертифицираните от 90-96%. Останалата неизползвана мощност се губи и се отделя като топлинна енергия от това техническо средство. Това означава, че захранване с КПД 70%, за да подаде 70 W мощност, то има нужда и ще разходва 100 W мрежова мощност. По-скъпите захранвания достигат до над 80% КПД, съответно отделят по-малко топлина и имат нужда от по-малка въздушна струя за охлаждане, което ги прави по-тихи при експлоатация. От 2007-ма се произвеждат захранвания с 93% КПД. Важно е да се използват захранвания предназначени за дадени компютри, защото КПД-то спада значително, когато има претоварване при изправянето и преобразуването от електронната управляваща схема.
- Details
- Written by Super User
- Category: computers
- Hits: 1779
Дънната платка (Main board или Motherboard) е компонент, който свързва и синхронизира всички технически елементи на компютъра. Параметрите на дънната платка определят някои от основните възможности на компютъра и перспективите му за бъдещо обновяване (Upgrade).
дънна платка за процесор 386DX40_MB_Jaguar_V - от преди 20 години :)
От дъното зависи:
- видът на процесора, който може да се използва;
- колко памет може да се инсталира;
- колко и какви периферни устройства могат да се включат към ново изградената система.
Основната задача на всяка дънна платка е да осигурява комуникацията между централния процесор (CPU) и всички останали компоненти в системата.
Дънната платка е носител на основната електроника като чип-сет, памет, процесор, както и шините за връзка между тях. Шината (BUS) представлява електрически път, по който битовете се пренасят между различните компютърни компоненти.
На дъното са монтирани и редица слотове за включване на допълнителни компоненти. Разширителните слотове на дънната платка представляват специални гнезда, които служат за добавяне на компоненти - RAM памет, звукова карта, видеокарта, вътрешен модем и т.н.
Входно-изходните портове са специални изводи за включване на входни и изходни устройства - мишка, принтер, скенер и др. Намират се на задния панел на системното устройство. Стандартно персоналните компютри имат два серийни порта (COM1,COM2) и един паралелен (LPT1). Серийните портове осигуряват двупосочна връзка и са по-бавни. Паралелният порт е еднопосочен - само за изход и се използва предимно за свързване на принтер. Новите компютри имат и по-бързи серийни портове – USB. Те могат да се използват за свързване на принтери и различни устройства (GSM апарат, WEB камера и др.)
Дънната платка осигурява връзката между процесора и другите компоненти чрез шините. Шините действат като магистрала за данни, давайки възможност на порциите данни да бъдат изпращани от един компонент до друг.
Основната шина се нарича системна шина и е главният механизъм за придвижване на данни към различните части на компютъра. Тя свързва микропроцесора с оперативната памет, както и с другите шини, а те от своя страна са свързани с различните входни и изходни устройства.
- Details
- Written by Super User
- Category: computers
- Hits: 2339
Page 5 of 10