Компютърната мрежа (за по-накратко – мрежа) е съвкупност от хардуерни компоненти и компютри, свързани помежду си чрез преносна среда, която позволява обмен на информация помежду им [1]. Устройствата участващи в мрежата, за да обменят данни трябва да бъдат свързани помежду си чрез технология на свързване. Най-разпространените връзки са кабелната (коаксиален, усукана двойка или оптичен кабел) и безжичната (радиовълнова, сателитно предаване, лазерна или инфрачервена технология). Възможна е връзка чрез допълнително устройство – рутер (маршрутизатор). Най-известната мрежа е Интернет.
Съдържание
История
В началото на 19 век французите разработват първата оптическа телеграфна мрежа, която изпраща 20 думи/сек.
В края на 19 век започва изграждането на огромна телефонна мрежа, която използва технология с комутиране на електрически вериги, при която се изгражда верига или виртуална пътека при всяко свързване на един телефон с друг по мрежата. Тази технология е подходяща за предаване на глас, защото звуците се пренасят по кабела с относително постоянна скорост.
През 60-те години правителството на САЩ финансира разработването на компютърна мрежа, която би позволила на военните системи и на системите на главните образователни институции да комуникират едни с други. Поради разгара на Студената война, те искат мрежата да притежава устойчивост, надеждност и достатъчен резерв, така че да може да оцелее при възможна ядрена война.
Учени от (Масачузетския технологичен институт (MIT)), института RAND и Националната физическа лаборатория (NPL) във Великобритания изобретяват нова технология – комутиране на пакети (packet switching). Това полага основата на телекомуникационните технологии, използвани в днешно време.
Началото на първата компютърна мрежа с комутиране на пакети е поставено в края на 60-те под покровителството на Министерството на отбраната на САЩ – ARPANET (Adcanced Research Projects Agency network). Първият възел (node) или точка на свързване към ARPANET е инсталиран в Калифорнийския университет в Бъркли през 1969 г. Само за пет години мрежата покрива целите Съединени щати и достига до Европа.
DNS (Domain Name System) е представена през 1984 г. През 1987 г. съществуват приблизително 10 000 хоста, а през 1989 г. броят им стига до над 100 000.
През 90-те ARPAnet прекратява своето съществуване, появява се мрежата Интернет, формира се организацията Internet Society (ISoc). През 1992 г. съществуват повече от 1 000 000 хоста. През октомври 1994 г. се създава организацията W3C.
повече инфо - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9
- Details
- Written by Super User
- Category: computers
- Hits: 2387
Мрежовата карта (на английски: Network interface controller, NIC) в компютрите е разширителна карта, част от мрежовия компютърен хардуер, позволяваща им да комуникират в компютърна мрежа. Други термини, с които е известно това мрежово устройство са:
- мрежов адаптер (още LAN адаптер)
- карта от мрежови интерфейс (на английски: network interface card)
- и професионалните жаргонни имена - мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network).
Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично.
Мрежовата карта, NIC, трябва да бъде съобразена с протоколите, използвани в мрежата, в която картата работи - Ethernet, Token Ring, или друго.
Съвременните мрежови карти обикновено имат RJ-45 конектор и няколко светодиода, показващи дали потребителят има връзка и дали се осъществява комуникация. В повечето случаи те се свързват към дънната платка посредством слот PCI (Peripheral Component Interconnect) или са интегрирани върху самата дънна платка. При по-старите мрежови карти съществува BNC конектор (използван при коаксиалните кабели).
Съвременните мрежови карти позволяват комуникация в една от следните скорости, в зависимост от инфраструктурата, към която е свързана картата: 10Mbps, 100Mbps, 1000Mbps.
повече инфо - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9 << снимки на различни лан карти можете да намерите в нета
- Details
- Written by Super User
- Category: computers
- Hits: 2450
Page 4 of 10